Понякога резервните планове заслужават главно място в програмата. А пък в редки случаи заслужават цяла програма, образувана около тях. Това е историята на екопътека Струилица край Девин 🙂
Етикет: кале
Аневско кале – крепост Копсис
Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня 🙂
Брястово
Около Брястово имах толкова много набелязани места, че не знаех от къде да почна 🙂 Беше ясно че първото посещение в района ще е по-скоро проучвателно. Нахвърлих 2-3 бързи цели – Гарваница, Градушката църква и Голямото кале. Използвах и момента да се видя за първи път след извънредното положение с един приятел от Първомай. За деня щяхме да посетим доста тракийски светилища, едно кале и щяхме да минем по чудесна туристическа пътека.
Ветрен – крепост Паланката
Интересни са римските пътища… Много от тях все още съществуват – под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) – Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград).
Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове.
Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio – или буквално преведено – „разменки“ – конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците.
Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември 🙂
Твърдица – крепост Градище
Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата – главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи „Р Е С Т О Р А Н Т“, кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това – друг път 🙂 Целта ни за днес беше крепост „Градище“, намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.
Цялата публикация „Твърдица – крепост Градище“